А как те се оказаха в клуба на най-богатите българи?
В последните месеци в родни медии зачестиха материали, посветени на далаверите на различни знаменити и не толкова известни ни родни супер богаташи. Разнообразни са обясненията, които се дават защо това се случва точно сега. Но от фактът, че правосъдието в предишни години не е забелязвало грабежа на държавата и драстичното нарушаване на закони, не е трудно да си направим извода: явно сега е дошло време за преразпределение на натрупано имане! И онези богаташи, които не са съгласни да разделят част от него с хора на властови позиции, ще трябва да бъдат принудени да го направят. Като постоят в ареста, платят гаранции в милиони левове и се започне медийна офанзива за съсипване на репутацията им например.
Любопитно е да научаваме, как на фона на невероятната мизерия на няколко милиона души в прекрасната ни Татковина, малцина си осигуряват разкош, непознат и за арабски шейхове. Очевадно е, че ако правосъдието наистина си вършеше работата, то бедността нямаше да е в такива гигантски размери. Просто защото тогава парите щяха да отиват по предназначението си, а не в джобовете на алчни, цинични и безскрупулни образи.
Покрай информацията за мафиотските трикове за забогатяване, става ясно и защо те така успешно работят у нас. Оказва се, че и хората от управляващата ни „шайка“ не са балами – от всяко милионче, постъпващо в сметките на богати българи най-малко една пета отива директно в техните джобове. И тъй като става дума не просто за един или два, а за милиарди лева, не е трудно да си представим с какви солидни суми властимащите са осигурили своето и на праправнуците си бъдеще.
Естествено, това ражда смесени чувства у немалка част от нас, простосмъртните. У едни предизвиква нескрита завист, че те не са допуснати до финансовата баница. За други то акумулира ненавист и жажда за възмездие. Е, има и такива, на които им дреме за това, което се случва в света на богатите. Те си знаят, че така е било винаги: милиони няма как да се направят с честен труд – от него най-много да похабиш здравето си. За да забогатееш се изискват съвсем други качества, които ни демонстрират най-богати българи: наглост, агресивност, коварство, цинизъм, лицемерие, върл егоизъм, пълно пренебрежение на законови и морални норми и др.
Но колкото и да е странно за много от нас на забогателите все пак не им е съвсем безразлично, какво си мислим за тях ние, дето сме извън техните среди. Просто те знаят, за разлика от повечето от нас, че позитивният образ (имидж) е също вид капитал – социален, който помага непосредствено да се увеличава богатството им.
А един от най-ефективните подходи за неговото осигуряване е отвреме-навреме да се демонстрира загриженост към обществото. Като се дари някаква сума за благотворителни цели например. При умела работа на обслужващи ги пиари и рекламисти, това може да накара хората дори да заобичат даряващите. И в съзнанието им да изчезне представата за безскрупулен хищник и бандит, а на нейно място да се появи нова – за един състоятелен човек, искрено съпричастен към хора в беда.
В това отношение пандемията се оказа чудесен повод и за поизслъскване на имиджи. Медии се надпреварваха да ни разказват за средства, които са дарили най-богати българи в борбата с Ковид-19. Парадоксът е в това, че немалко от тях години преди това са ни припомняли по различни поводи за нечистоплътни източници на забогатяване на същите тези щедри дарители. Имаше дни, когато дори пресконференциите на представители на Националният оперативен щаб за борба с коронавируса, започваха с изреждане на имена и описание на неща, които родни богаташи са сторили за една или друга болница. Безспорно, сам по себе си подобен жест е достоен за уважение. Но това, че той твърде много се преекспонираше в публичното пространство неизбежно поражда и известни подозрения. Та, ако главната цел на богатият човек е да помогне на бедстващи, то по-добре е да го направи дискретно, а не да търси дивиденти от стореното. В противен случай започва да изглежда като опит за лъскане на разклатена от начините му на забогатяване публична репутация. А също и като стремеж да се формира благоприятно за него обществено мнение, което да му осигури по-лесно достигане на други скандални бизнес цели.
Бащата на манипулацията – Едуард Бернайс (1891 – 1995) в знаменитата си книга „Пропагандата“ подчертава, че съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Според него ние сме управлявани, умовете ни са моделирани, идеите ни са внушени. Това става, пише Бернайс „чрез предизвикване на обстоятелства, чрез провокиране на силни впечатления от значими събития и чрез драматизация на важни въпроси“.
Ако се замислим над случващото се в последните месеци около даренията в условията на пандемията от Ковид-19, като нищо можем да стигнем и до извода, че по-скоро точно това се случи. Създадени бяха обстоятелства и силно драматизирани събития, които предизвикаха желани емоции у мнозина. Настойчиво натрапваните от услужливи медии истории за едни хора, които демонстрират в трудно време социална отговорност и безкористно даряват на оставени в пълна нищета болници и медицински персонал, естествено предизвика умиление и позитивни чувства у мнозина.
В подобна ситуация малцина се сещат, че да даряваш означава да пестиш данъци и така да увеличаваш богатството си. Но това едва ли е била главната цел на благотворителните акции. По-скоро тя е в осигуряване на далеч по-значим социален капитал – доверието и уважението на хората. А когато то се появи, тогава най-малкото е невъзпитано да се задават неудобни въпроси.
Като например, а как всъщност тези образи се оказаха в клуба на най-богатите?