Академичният съвет на Софийския университет (СУ) публикува специална деклерация. С нея той „се разграничава категорично от изразената“ от страна на проф. Дарина Григорова – преподавател в СУ, позиция.

С какво изтъкнатият учен вбеси овластената групичка в най-старото българско висше учебно заведение? С това, че в интервю, което проф. Григорова даде за Pogled.Info, тя осъди варварската разправа над паметника на Съветската армия. И определи случващото се с него като действие на хора, които ненавиждат България, „защото този паметник е все още пример и за българско достойнство, за българското участие към Победата.“

Лично аз нямам съмнение, че огромната част от българското население категорично и убедено ще застане зад думите на проф. Григорова. Като осъждат истината, изказана от интелигентната и чаровна млада дама, с честна и смела гражданска позиция, „академиците“ от СУ по същество одобряват действията на касапите от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Както и цялата им антибългарска политика, водена особено агресивно в последните години. „Разграничавайки“ се от позицията на проф. Григорова СУ на практика толерира пълзащият „розов“ фашизъм, налаган от „демократичните среди“ в прекрасната ни Татковина.

Проф. Григорова има  късмет, че не сме в Средновековието – тогава „академиците“ от СУ незабавно щяха да я изгорят жива, само защото си е позволила да използва конституционното си право на лично мнение. Ето защо  арогантните „академици“ сега я демонизират и сурово осъждат в типичен болшевишки стил:  „Намираме за недопустимо подобно поведение от страна на университетски преподавател, още повече, че в интервюто се пропагандират открито и политически идеи, които пряко влияят върху актуалния обществен живот в България и уронват авторитета и престижа на най-старото висше училище в страната.“

Освен всичко друго тази деклерация е въпиещ пример на невероятно лицемерие и двойни стандарти, които днес вече са същностна черта на ръководството на СУ. Истината е, че не проф. Григорова, а точно „академиците“ обслужват „интересите на пропагандата, свързана с войната в Украйна.“  Последното доказателство за това е провеждането във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ  на пропагандно събитие за героизиране на свръхкорумпирания диктаторски режим на Зеленски и демонизиране на Русия. Наглостта на „академиците“ стигна дотам, че контрола на манипулирането на студентите в учебната зала на ФЖМК, са осъществявали присъстващите там заместник-посланик на САЩ Андриа Брулет-Родригез и заместник-посланикът на Украйна д-р Анна Тертична.

Но превръщането на СУ в платформа за откровена, нагла антируска пропаганда не представлява никакъв интерес за „академиците“. Те не обелиха нито дума за това крещящо нарушаване на главната мисия на СУ – да „възпитава високообразовани, национално отговорни личности, които водят българската нация към духовно извисяване и благоденствие.“ Не излязоха с деклерация, която да осъди ръководството на ФЖМК, организирало тази груба манипулация. Въпреки, че точно тя и подобните на нея събития, които непрекъснато се реализират в учебните зали на СУ,  непосредствено рушат  „авторитета и престижа на най-старото висше училище в страната.“

Истинският проблем е в това, че територията на СУ отдавна се е превърнала в зона за насаждане на антируска истерия, на агресивна пропаганда на либерализъм, евроатлантизъм, соросоизъм, глобализъм, на ЛГБТ+ – „ценности“… Цяла кохорта от негови преподаватели е винаги на разположение  за организиране на улични протести с цел сваляне от власт на неудобни за САЩ политици. Те угоднически се подписват под всевъзможни деклерации за сатанизиране на всеки и на всичко, за което им наредят. А  преподаватели, които си позволяват да говорят истината пред студентите в  СУ нищо добро не ги очаква – на тях просто  им посочват вратата.

Виктор Дейвис Хенсън е известен американски учен – историк, професор по класическа филология, старши научен сътрудник в института Хувър, автор на The New York Times, Wall Street Journal, National Review, The Washington Times и други медии. Свой анализ в American Greatness той озаглави така: „Американското пропадане в лудостта“. В него проф. Хенсън подложи на унищожителна критика  и днешният американски университет, който той отлично познава „отвътре“. За него американските университети са все по-нетолерантни и все по-антиконституционни. Повечето от тях просто търгуват с дипломи и дават незаслужени привилегии за цял живот. Студентите се оценяват независимо от знанията им, а хиляди млади хора влизат в университетите, без изобщо да отговарят на стандартите за прием от преди години. Преследват се хора за мисловни престъпления – в университетите комисари „наблюдават мислите и речта, за да установят чистотата на разнообразието, справедливостта и включването.“ Стига се дотам, че най-посредствените в обществото днес са негови най-ревностни одитори на правилното поведение. Администрацията на Джо Байдън преследва в социалните медии всички несъгласни с официалната политика. Милиони доносници, насърчавани от правителството, са се заели с изкореняване на неправилните мисли в университетите. Америка се превърна от най-свободната страна в света в репресивно и плашещо място, тя е напълно луда, заключава проф. Хенсън.

За огромно съжаление СУ, а да не говорим пък за останалите висши учебни заведения у нас, вече изцяло е в плен на американската „лудост“. Резултатът от това е, че от него излизат инфантилни, все по-малко знаещи,  лишени дори от наченки на критично мислене млади хора. Зад дипломите, които днес те получават с невероятна лекота не стоят сериозни знания. Но за сметка на това са надъхани с „евроатлантични“, „либерални“, „соросоидни“, „трансджендърни“ и подобни на тях „ценности“.

В деклерацията, осъждаща „престъплението“ на проф. Григорова, т.н. членове на Академичния съвет споменават за  „духа на Софийския университет като средище на хуманността, разума и академизма.” Но – за огромно съжаление, точно той  е на път окончателно да изчезне от основаното още през 1888 г. висше училище в страната ни.

На негово място стремително навлиза една истинска американска „лудост“…