Нова опасност заплашва света – Америка все по-активно изнася ляв тоталитаризъм! Това, което сега се случва в тази страна много напомня за най-мрачните времена на социализма. До този извод стига Род Дрехър в The New York Post – четвъртият по брой на читатели вестник в САЩ. Шокиращата истина, пише той е, че „ние, американците, живеем в предтоталитарна ситуация“. Става дума за диктатура на лявата идеология, която преследва тоталитарни цели: да се обединят правителството, големите корпорации, медиите, т.н. гражданско общество, за да бъде потиснато несъгласието и хората да бъдат принудени към послушание.

Доказателства за това, че американците вече са в предтоталитарен свят Род намира в знаменитото изследване на немско-американския теоретик Хана Арент (1906-1975)  „Произход на тоталитаризма“ (трудът и се появява през 1951 г.). В него тя описва условията, които довеждат една държава до тоталитаризъм: самота и атомизация на обществото, разочарование в йерархията и обществените институти, трансагресивност заради самата нея, възприемчивост към пропагандата и идеологията. Днес те могат да бъдат открити в съвременна Америка, обобщава Род.

Но проблемът далеч не е само на Америка, но и на света. Неговата американизация и под красивия лозунг за  „политически коректен културен климат“, на практика го изправя пред нов тип тоталитаризъм и поставя началото на края на западната демокрация. Това е неизбежно, защото Запада е изцяло под американски натиск и влияние. Случва се дори и във Франция – държава с богата история и култура, с реален принос в развитието на света. Гийом Биго е управляващ директор на бизнес-училище, известен френски публицист. На страниците на Le Figaro той пише за американизацията на френските елити, независимо дали са интелектуални, политически или медийни. За него тя наистина е впечатляваща – преобладаващото мнозинство от знаменитости, политици, ръководители на компании, журналисти в страната му се занимават с това да подражават на Америка. В нашите университети, отбелязва Гийом, отваряме катедри по джендър изследвания, черни изследвания и обучаваме в деколониализъм. Франция отгоре е мобилизирана за популяризиране на хора, за които се твърди, че са расови, полово или небинарни.

Американският комунитаризъм е овладял съветите на директорите. Корпоративната среда преминава на американски език с понятия, като „директор по щастие“, „ключови показатели за ефективност“ или „разширение на възможностите на кадрите“. Традиционно във Франция не говорехме за личния живот и още по-малко за сексуалния живот на лидерите,  но натискът на пуритано-ексхибиционизма, идващ от САЩ взриви този язовир, подчертава Гийом. Нашите министри са в американски стил на способността да въплъщават емоциите и да разказват историите си. Идеите са напълно изтрити.

Политическите партии се изпразват от тяхната същност. Помощници заместват активистите и популяризират програми за улов (които се различават толкова малко една от друга, колкото кока-кола от Pepsi). Като в американски сериал всеки заплашва всеки със съдебни дела. Избраните служители треперят при мисълта, че ще бъдат обвинени. Американизацията на нашия обществен живот утвърди правителството на съдиите.

Повечето от нашите елити биха могли да кажат като Жан-Клод Трише, бивш шеф на Европейската централна банка: „Аз не съм французин!“. Страната ни е застрашена не само от „сепаратизъм отдолу“ – този на радикалния ислям, но и от „сепаратизъм отгоре“ от страна на управляващата класа. Тъй като има франчайзи, нашите елити са американски. Карл Маркс измисли термин, който осветява психологията на нашите лидери: отчуждение. Отчуждението е поведението на роба, който е толкова покорен, че е загубил самоличността си. Време е Франция да стане отново себе си, обобщава Гийом Биго.

Стиг Ларсон е един от най-авторитетните шведски писатели, режисьор в театъра и киното, автор на романите „Аутистите“, „Нова година“, „Комедия“ и много други. Той разказа в шведската медия Nyheter Idag на какъв тормоз е бил подложен, защото не споделя американските идеи за „политически коректен културен климат“. Атаката срещу него е била изключително агресивна, като той дори е рискувал да остане без средства за препитание. За  Стиг левицата е престанала да бъде движение на работническата класа, а е превзета от интелектуалци. От хора, които се нуждаят от нещо, което „може да обясни защо не са успели да реализират собствените си мечти“. Все повече са тези от тях, които искат да направят кариера, но не им се получава.  А това, че хората с по-ниско образование, простосмъртните трудещи се, са открито критични към т.н. „политически коректен климат“ може да се обясни с факта, че те не са толкова обвързани от някакъв вътрешен натиск на работното място, заключава Стиг.

Едно от убедителните доказателства за опасността от новите леви е растящата атака подета от тях срещу самите устои на обществото – семейството, мъжа, жената, децата. За тази цел на радикални, либерално ориентирани образи, организации и групи, на водещи медии, се предоставят фантастични финансови ресурси.  Американската писателка и драматург Либи Емънс цитира в The American Conservative множество примери за преследване на хора, несъгласни с войната срещу традиционните ценности. Така легендата на тениса Мартина Навратилова е подложена на атака в публичното пространство, само защото е поставила въпроса доколко е нормално мъже да се състезават в атлетика за жени. Мая Форстатер – старши изследовател в мозъчния „Център за глобално развитие“ е изхвърлена от работа, защото си е позволила да каже, че мъжете не са жени и т.н. На Запад сега е застрашен от публична инквизиция всеки, който си позволи да се противопостави на дивашките идеи на американските неолиберали.

Що се отнася до прекрасната ни Татковина американизацията тук вече тотално е обсебила медии, научни центрове, всевъзможни неправителствени организации… Имам непосредствени впечатления от тоталитарно отношение на немалко университетски преподаватели към всеки, който се осмели да постави под съмнение „политически коректния климат“. Те са абсолютно невъзприемчиви към други мнения и също така напълно неспособни на каквито и да са компромиси. При това колкото по-посредствен е съответният „учен“ толкова по-яростен защитник е на налудничавите неолиберални схващания.  Представители на тази бързо растяща група сред родните „интелектуалци“ разглеждат себе си като носители на абсолютната истина, чиято морална мисия е да наложат „доброто над злото“. А да не говорим пък за властващите елити, които в огромното си мнозинство са подготвени в Америка. Да се надяваме те да защитават български национални интереси най-малкото е наивно…

Вчера казахме „довиждане“ на тоталитаризма. По всичко излиза, че е било напразно – той победоносно се завръща.

За да потвърди казаното в Стария завет – няма нищо ново под слънцето…