Преди десетилетия по татуировките можеше да бъде разпознат престъпника или моряка. Днес те са масово разпространени – мода, която донесоха телевизионните сериали и интернет. Мъже и жени, тинейджъри и хора на солидна възраст поставят рисунки къде ли не – от главата до краката си. Вървят и разнасят какви ли не рисунки – от “класически” рози до страховити зверове. С тях вероятно искат да демонстрират различие, да шокират, да бъдат забелязвани.
Но има незначителен проблем: да се татуираш крие рискове. И то твърде сериозни. Посещението в студио за татуиране винаги е съпроводено с опасност от развитие на кожни инфекции, на различни заболявания, които се предават по кръвен път (като хепатит например) и пр. Затова в редица държави не се препоръчва да се дарява кръв от човек, ако не е минала година от направена му татуировка.
В Европейския съюз бе приета резолюция, която призова държавите да ужесточат контрола над химическите вещества, които се използват от студиите за татуировки. Европейската агенция по химикали (ECHA) посочи необходимостта от допълнително и обстойно изучаване на мастилата, които се използват за татуиране и перманентен макиаж. Причината за това са подозрения, че те може би съдържат опасни вещества, които предизвикват генетични мутации, рак, алергии, токсично въздействие на репродуктивни органи… Като възможно най-канцерогенни се приемат мастилата с ярко червен цвят, в синьо, черно и зелено.

Истината, за която младите хора не си дават сметка е, че никъде в света не се контролира производството на мастила за татуиране. Това означава, че производителите имат пълната свобода да добавят в съставките им какво ли не – олово, живак, алуминий, кобалт… Материалите, които се използват за мастила за татуиране са същите, които са включени в производството на автомобилни бои и тонер касети за зареждане на принтери например.

И това не са необосновани предположения. Европейският център за синхротронно излъчване (ESRF – изследователски център, разположен в Гренобъл, Франция и построен с участието на 19 държави) съобщи за открити в боя за татуиране вредни токсични примеси – никел, хром, манган, кобалт, титанов диоксид. Сама по себе си боята е безопасна, но в тялото на човека тя е в състояние да се разпада на микроскопични частици и да прониква в лимфните възли. А това означава повишен риск от онкологично заболяване.
Поголовният стремеж към максимални печалби едва ли е отминал и бизнеса с татуировки. Пред възможността да се ползват евтини мастила със съмнително качество е доста трудно да се устои. Да не забравяме, че собствениците на студиа за татуиране не се занимават с благотворителност – това си е техния начин да си умножават парите. А и никой не кара клиента да се татуира – то си е негово собствено решение, следователно и риска си е негов. Факт е, че у нас умря 17 годишно момче заради направена му татуировка. Мастило, вкарано в крака му от студио в Слънчев бряг, бе довело да смъртоносна инфекция.

Има и още един проблем: отстраняване на рисунката. Това, което се татуира на 20 години ще изглежда доста другояче на 40. Но за да се отстрани то се използва обикновено лазер, а това означава изпарение на мастилата и попадане на отровните вещества директно в кръвта. Последиците може да са непоправими за човека…
Таутировката е доказателство за това, че не всичко модно е безопасно. И цената да те виждат с орнаменти може да се окаже – по-рано или по-късно, непоносимо висока…