Ако искаме да сме успешни, ще трябва и да спим
От това как спим в много голяма степен зависи дали ще сме в състояние да намираме необичайни идеи. А без тях ще ни е все по-трудно да оцеляваме в света, който се задава.
Град Реховот е разположен недалеч от Тел Авив -столицата на Израел. Е, точно там се намира един от най-известните изследователски институти на тази страна – института Вайцман. Носи името на д-р Хаим Вайцман – виден химик и първи президент на Израел.
Тук преди две десетилетия група учени доказват, че шест часа сън правят много по-ефективна дейността на човека, отколкото, ако той бодърства. Причината за това е съня, на който нашия създател е отредил много важна роля: да оптимизира работата на мозъка ни. Сънят не просто възстановява претоварените през деня негови структури, но предлага свежи хрумвания за решения на проблеми, пред които сме изправени.
А това е така, защото една от задачите на съня е да въведе ред в хаоса от информация, която сме погълнали през изминалия ден. Точно това прави мозъка ни, след като сме го освободили от грижите за оцеляването ни в зареденото с рискове за здравето ни всекидневие. Той реорганизира епизодични спомени – информация за конкретни места, хора, разговори, преживявания…
Въз основа на впечатленията, които сме поели (независимо дали съзнаваме или не това) нашето подсъзнание изгражда различни варианти на решения, които ни очакват в новия ден.
Опитът на нашите предшественици преди хилядолетия ги е довел до разбирането, че утрото е по-мъдро от вечерта. Днес, когато разполагаме с всевъзможни чудеса на техниката, установяваме колко вярно е то.
Проучвания, проведени с ядрено-магнитен резонанс потвърждават, че за да се затвърди една нова информация в мозъка ни, просто трябва да преспим с нея. Скенерът показва как след преспиването центъра на емоциите става пасивен, докато този, който управлява паметта се активизира.
Когато спим новите ни спомени се “подреждат” на определени за тях места в пределите на нашия мозък. В резултат решаването на различни задачи става, както по-бързо, така и по-точно. Причината е, че много процеси в организма ни преминават на автоматичен режим. Това веднага намалява ресурси от съзнателния капацитет на мозъка, които иначе използваме по време на бодърстването ни.
Естествено, освобождават се и допълнителни сили в паметта – нещо, което не се случва през деня. Тогава тя е доста ангажирана, за да се справя с постъпващата актуална информация. Оттук и по-високата ефективност при запаметяването на различни послания по време на сън спрямо часовете, в които сме будни.
Сънят позволява да мозъка да работи спокойно, в различно от това на бодърстването ни, темпо. Така той установява много по-ефективни връзки между клетките и сегментите на двете си полушария. А вероятно си спомняте от уроците в училище, че всяко от тях изпълнява специфична работа:
– лявото полушарие управлява нашата речева активност и способността ни да разбираме чутата реч, занимава се с оценката на това, което достига до нас като информация, т.е. мисли логически, последователно и аналитично;
– дясното полушарие отговаря за натрупването на информация и за реагирането на нея, след като ни я подават сетивните ни органи; то мисли цялостно (обемно) и същевременно интуитивно и синтетически, като се включва тук и въображението ни.
Дясното полушарие е отговорно за това дали сме креативни или не. В процеса на съня то активно си сътрудничи с лявото полушарие по начин, при който възниква едно ново разширено използване на потенциала на нашето мислене. А точно това ни е нужно, за да генерираме нестандартни хрумвания.
И така да бъдем успешни в този прекрасен луд свят.
Свързани:
На сайта публикувах материал за евентуални рискове от западните ваксини, които така настойчиво ни предлагат родните властимеющи.
17.09.2021 - в "Други"
.jpg/300px-Kolkata_(4131122903).jpg)
