На дистанционно управление ли е прекрасната ни държава?

Това, че страната ни отдавна се е отдалечила от своя суверинитет, е публична тайна. Присъствието най-вече на няколко чужди посолства може да открием във всяка голяма публична акция – от окупацията на Софийския университет от група дебили до ежегодните паради на славните ЛГБТ-тета. Но то е особено силно в „независимите и свободни български“ медии и в академичните среди – та контролът върху тях означава, че в главите на сънародниците ни ще се настаняват само „правилните мисли“.
В интерес на истината присъствието на чужди сили в управлението на България не е мое днешно откритие. Много популярният през 90-те години вестник „168 часа“ в броя си от 3.10.1994 г. (на страница 44) публикува анализ, който е озаглавил така: „Четири кабинета с жизнерадост и дръзновение затриха България. Всички правителства след 10 ноември декларираха, че ще спасяват страната, но май вече не остана какво да се спасява“. Вътре в статията има и следните редове: „Ф.Д. (Филип Димитров – б.м.) от втори адвокатски колектив оглави правителството, съставено предимно от същия колектив, плюс политикономиста Костов. Луджев също продължи да действа целеустремено, но периметърът му бе стеснен до рамките на армията. Докато преди това Луджев и Томов само се консултираха с политиците на великите сили, Ф.Д. улесни практиката – назначи си за специални съветници двама американски граждани.“
Четири години по-късно и известният в близкото минало вестник „Континент“ също ще напише (на страница 8 в броя от 9.02.1998 г.): „Налице са симптоми за прокарване на чужди интереси във вреда на националните. Създава се политически и институционален чадър над престъпните образования…“
Вероятно няма да ви изненадам, ако спомена, че никоя друга държава не може да се мери по мощ на влияние върху българските власти на всички равнища и във всички области, със САЩ. И това е обяснимо: Америка е инвестирала огромни пари, за да създаде корпус от свои хора, които да поставя на ключови позиции навсякъде в страната ни. Независимо, кой е спечелил поредните избори.
Пример за това е дейността на Американската агенция за международно развитие (United States Agency for International Development – USAID). Тя действа в България в продължение на 17 години (от 1991 до 2008 година), като за това време похарчва у нас около 600 милиона долара. USAID се отегли от страната ни през 2007 г., но остави тук своя наследник – фондация „Америка за България“. Днес тя е център на истинска мрежа от стотици „партньори“, на които всяка година раздава сериозни суми (общо фондацията харчи около 20 милиона долара годишно само у нас). Благодарение на тези пари в страната ни се появиха и безчет неправителствени организации, които официално се занимават с какво ли не. Но истинската им цел е да ни натрапват ценностите на Америка. Нищо лично – та нали този, който плаща на музикантите, определя и каква музика те ще свирят.
Америка е измислила пиара като социална технология и USAID най-активно се ползва от него. Нейната мисия (приета през февруари 2018 г.) се определя, като пропагандиране и демонстриране на демократичните ценности в чужбина, насърчаване на един свободен, мирен и проспериращ свят. Впрочем в нея можем да прочетем и това, че USAID насърчава американския просперитет чрез инвестиции, които разширяват пазарите за американския бизнес.
Брок Биърман e директор на Бюрото за Европа и Евразия в USAID от януари 2018 г. В свое интервю за фондация „Америка за България“ (от 7.10.2019 г.) той казва следното: „Живеем в много поляризиран свят. Въпросът е как да постигнем целите си въпреки това. Представянето на различни гледни точки е добро начало.“

Следвайки препоръката му ще ви представя една друга гледна точка за USAID – тази на журналиста Назанин Арманян за испанския вестник Público. В своята публикация той я определя като „хуманитарната агенция на ЦРУ“. Една от задачите и е да открива и поставя свои хора на ключови позиции в държавата, в която действа. А след това те трябва да съсипят местната икономика и да не позволят начело на властта да застанат прогресивни политически партии, които искат радикални преобразувания. USAID денационализира основните отрасли на страната, в която работи в интерес на частния бизнес. Помага на ЦРУ да внедрява свои хора в правоохранителните органи (неслучайно агенцията тайно се финансира и от специалните служби на САЩ), обучава ги и как да подавят съпротивата на местното население. Укрепва господството на САЩ на световния финансов пазар, работи за американските технологични корпорации.
Арманян припомня, че след като САЩ и съюзниците му превърнаха в руини Ирак през 2003 г., една от свързаните с USAID организации – Creative Associates International Inc. (CAII), получи договор за 157 милиона долара. Официално те са предназначени за купуване от американски производители на класни дъски и тебешири за училищата, унищожени с американските ракети. За същите цели International Relief and Development (IRD) прибира други 2.4 милиарда долара. Подобни суми получават и американски корпорации като Halliburton, Bechtel и др.
През март 2017 г. САЩ „по погрешка“ бомбардират сграда в Мосул и убиват 105 мирни иракчани. Два дни преди това USAID иска нови пари за възстановяване на Ирак. Това напомня случаи, когато доставчици на стъкла трошат прозорците в квартала, за да получат поръчки за нови прозорци, иронизира Público.
USAID създава и свои собствени, уж деполитизирани медии (спортни, музикални и др.), чрез които подсъзнателно внедрява в главите най-вече на младите хора идеите за пазарна икономика, индивидуализъм, култа към потребление и др. И, разбира се, предизвиква щом стане необходимо за САЩ, „народни протести“ в неугодни страни под лозунга „насърчаване на демокрацията“, твърди Público.
Ние не сме единствените, управлявани от чужди посолства – това си е масова практика, брутално налагана от САЩ и някои други държави на Запад по света. Ромуалд Шереметиев (роден е през 1945 г.) е реален дисидент по времето на социализма в Полша, лежи и в затвора за своята дейност. След 1990 г. той е политик, министър на отбраната на Полша. Доктор е на науките, професор е в различни полски университети. В интервю за полската медия Radio Maryja проф. Шереметиев предупреждава, че поляците са на път да загубят суверенитета си. Представители на САЩ се опитват да повлияят на вътрешните работи на Полша от дълго време, което е недопустимо поведение, твърди проф. Шереметиев. Той привежда пример със силния натиск, оказван от САЩ по въпроса за възможно прекратяване на телевизионния канал TVN, собственици на който са американци.
Случва се нещо много лошо, посочва проф. Шереметиев: посолствата работят въз основа на международното право, от което пряко следва, че нямат основание да участват във вътрешната политика на приемащата страна. Те трябва да представляват интересите на държавата си в приетите форми. Ситуация, в която посланик или друг висш дипломат се занимава с други неща, е неприемлива от гледна точка на международното право. Той отбелязва, че представители на други посолства също се опитват да се намесят във вътрешните работи на Полша. Те вземат много ясно участие във всички демонстрации, насочени към въвеждане на някои „игриви обичаи“, т.е. ЛГБТ-идеологията в полското общество. Ситуацията, в която дипломати от чужди държави започват да играят роля във вътрешната политика на приемащата страна, е недопустима!

Проф. Шереметиев отбелязва и нещо твърде съществено – т.н. „педагогика на срама“, която медии и политици в Полша сега практикуват. Той е възмутен от факта, че в подобни действия особено активни са уж полски субекти, които пишат на полски език. Те насаждат и развиват робски манталитет у поляците, внушават им, че те сами не са способни да защитят свободата си, казва проф. Шереметиев. Като нация поляците са изправени пред полагане на изпит дали ще запазят суверенитета на страната си. Това е огромно предизвикателство пред нас и нашето правителство, обобщава проф. Шереметиев.
Резултатите от последните парламентарни избори у нас потвърждават, че както е било в предишните три десетилетия, така и в бъдеще страната ни ще продължава да се управлява дистанционно. Ще се уверим в това, ако по-внимателно се вгледаме в биографиите на образите, формиращи днешния ни политически и интелектуален „елит“.
А това означава, че износът на наше национално богатство за държавите, които ни управляват, ще набира темпо. Съответно и мизерията на всички нас, които влизаме в категорията „простосмъртни“, ще продължи да се задълбочава.
Не, че не може и другояче – да са на ключови позиции личности, които милеят за националните ни, а не за чужди държавни и корпоративни интереси.
Може и в това ни убеждава една държава като Унгария например.